Забравените зелени задължения на кабинета

дата: 06-07-2007

в. "Труд", Евдокия Манева

Логично е, след като България влезе в ЕС, нейната политика за опазване на околната среда да бъде по-европейска. Всъщност обаче правителството на Сергей Станишев не изпълнява нито един от ангажиментите си в тази област, поети още в преговорите за присъединяване.
Ето кои са днес ключовите характеристики на екологичната политика:
пренебрегване на обществените интереси;

корупция;
некомпетентност;
демонстративно толериране на фирми, приближени до управляващите.

 Примерите са във всички сфери на опазването на околната среда.
„Забравен" беше ангажиментът за такова интегриране на екологичната и икономическата политика, чрез което да се постигне т. нар. устойчиво развитие - основополагащ, възприет в ЕС.
Решения за големи инфраструктурни проекти недопустимо бяха приети без екологична оценка - петролопроводите „Бургас-Александруполис" и „Бургас-Вльора", атомната централа „Белене". Нещо повече - демонстративно се подчертава, че протестите и желанията за референдум в Бургас, Созопол и др. нямали значение.
Изцяло пренебрегнат
беше и ангажиментът за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и природата. Мрежата от защитени територии „Натура 2000" беше осакатена, заради съмнителни инвеститорски интереси на „обръча от фирми". Застрашени от гибел са перли на българската природа - Пирин, Шабленското и Дуранкулашкото езеро, вековни гори в Рила, Странджа-Сакар, Мурсалица и други. Зад 18-те на сто отложени територии от „Натура" се крият строителни проекти на фирми, толерирани от кметове, депутати, управляващи на различни нива.
В последните години не е обявена нито една защитена територия. А поради съзнателно бездействие на МОСВ, тенденцията към заличаване на защитени територии се засилва.
Подготвя се изключване на 800 дка от природен парк „Витоша";
заличена беше защитената територия „Камчийски пясъци";
тече скандалната процедура за заличаване на природен парк „Странджа".
Министърът на околната среда Джевдет Чакъров запази мълчание по скандални текстове от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Той мълча
и по решението, с което правителството позволи на кметове да включват в застроителните граници на селища потенциални територии за защита, което им отнема шанса за защита. За Странджа същият министър от квотата на ДПС разполага с поне три силни възможности да се намеси в защита на парка, каквото и да е решението на ВАС:
1. Той може да забрани всякакви действия на територията на парка, които могат да го застрашат, за 2 г., до определяне на статута му. (чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие).
2. Той може веднага да предложи закон за преобявяване на защитени територии. Това ще отстрани пропуските, каквито ВАС намери в заповедта за Странджа.
3. Министър Чакъров беше просто длъжен да направи всичко за приемането на отдавна готовия план за управление на Странджа. Но планът се бави още от предишното управление и това изглежда е съзнателно. Какво (не) прави министърът виждат не само нашите граждани.
Бездействието в защитата на природата предизвика забележки от Европейската комисия и застрашава страната ни със санкции.
Управлението на отпадъците не само не се подобрява, но и страната се превръща в сметище (у нас има 663 депа за боклук и над 5000 незаконни сметища). Сроковете за нови депа не се спазват; финансирането не е доосигурено; парите, които идват от ЕС, не се усвояват.
Аналогично е положението – и закъснението, с ангажимента за изграждане на пречиствателни станции. От 2003 г. досега трябваше да се построят 59 станции, но са започнати само 20, като 7-8 се градят още от времето на правителството на Иван Костов. Причината за изоставането е липсата на финансиране, докато парите за екология се насочват към малки села, предимно с турско население.
Не се спазват поетите международни ангажименти за намаляване емисиите на парникови газове. България, която беше водеща в борбата срещу измененията на климата, се оказа сред малкото страни, към които Брюксел отправя критики. Длъжници тук са и големите горивни инсталации – нито една ТЕЦ не изпълнява задължителните мерки. Подобно е и с другите големи замърсители – като „Кремиковци" и други металургични и химически фирми. Няма съмнение, че е невъзможно изоставането да бъде компенсирано, атова пак означава санкции. МОСВ и лично министърът използват съществуващите разрешителни режими за откровен рекет
върху фирмите. Този произвол буди недоволство в бизнеса, сезиран беше и Европейският парламент. Случаят с „Дънди прешъс метълс" е само най-нашумелият измежду многобройни примери.
На „Дънди прешъс" незаконно бе отказано решение по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) за инсталация за преработка на концентрат, съдържащ злато. А изнудването на фирмата бе прикрито зад съмнителни икономически разчети.
На незаконен мълчалив отказ се натъкнаха и редица фирми, очакващи разрешения за работа с отпадъци. А при оползотворяването на масово разпространени отпадъци - от автомобили, бяла техника и други беше създаден монопол от две фирми, приближени до ДПС. При решаването на проблема със софийските отпадъци пък беше демонстрирана пълна некомпетентност и обвързаност с непочтен бизнес.
Трудно обясними неща изпъкват и в такава жизненоважна екологична област като управлението на водите.
Странно е, но вече две години не се провеждат процедури за отдаване на концесии за ползването на минерални води. Твърди се, че лидерът на ДПС има специално отношение към „петрола на България" и този ресурс трябва да се предоставя само на когото трябва.
Информация защо се бавят тези процедури не може да бъде получена. Информацията е потулена и по много други въпроси, които по принцип са публични.
С кое правило се кара тази тайнственост?
Има специална конвенция за достъп до екологична информация. Тя е ратифицирана и от България. Но нейното приложение е крайно усложнено. Неслучайно са заведени десетки дела за отказ на екологична информация. Но този отказ е само част от друг, по-мащабен. Налице е отказ от прозрачна и принципна екологична политика, което е отстъпление от завоюваните международни позиции. Екологията днес се използва за разграбване на националното богатство и обогатяване на фирми и лица от управляващото мнозинство.