Знaех си. Звучи като резултат от някакъв облог, а нещата всъщност са сериозни, но това беше първата ми реакция, когато прочетох , че всичко вече е официално.

Помислих си, че не е задължително усетът за това що е простащина, мерзост и слугинаж да разкрива всички истини, но когато става въпрос за служители на Държавна  Сигурност, този усет определено е от полза.

Така е и в случая с Жорж Ганчев, когото настоящата комисия по досиетата вече официално обяви за сътрудник от Второ Главно Управление на Държавна Сигурност. Разбира се, той не е единственият от политиците на прехода, разкрит от настоящата комисия, а един от многото.

 Много неща правят впечатление сред имената на разкритите днес депутати - например една доста голяма група от депутати с турски имена, които са служили на същата ДС, която проведе т.нар. "Възродителен Процес" срещу българските турци. Същите български турци, чиито права и свободи депутатите от ДС така усилено бранеха и все още бранят. А, да, щях да забравя. И същите депутати, които са "гаранция"  за етническия мир, нали така? И в настоящия парламент има четирима служители на ДС в ДПС, начело с Ахмед Доган.

 А кадесарите, влезли чрез листата на "Атака" са цели седем (о изненада, о изненада, о велика изненада), като трима от тях в момента са "независими". И тук ще стана малко патетичен, но според мен се налага: eтнически мир, а? Етнически мир? И неговите гаранти? И вие продължавате да се хващате? Докога?

Струва ми се, че Жорж Ганчев е много подходящ да онагледи някои от изводите, които според мен се налагат от прегледа на тези имена - по няколко причини.

Първо, защото, при човек като него (помните ли този клоун?) изискванията към усета не са твърде високи.

Второ, защото е изключено да е бил случаен кандидат и, струва ми се, е играл немаловажна роля в политическия живот на България.

И трето, заради изумяващата комбинация между първото и второто :)

 В подкрепа на второто твърдение:

 На президентските избори през 1992  кандидатите за президент и вицепрезидент Жорж Ганчев, познат още като Георги Петрушев  и Петър Берон (който е един от тримата "независими" кадесаро-атакаджии в сегашния парламент) получават цели

 854108 гласа или 16.78% от гласовете.

На парламентарните избори през 1994 Българският Бизнес Блок, начело с Георги Петрушев получава

 245 849 гласа или 4.73% от гласовете.
 
Най-късно на президентските избори през 1996 става ясно, колко силно е "харизмата" на дегенератa Петрушев - като кандидат за президент той, този път придружаван от г-н Арлин Антонов, отново печели над 3 пъти повече гласове отколкото когато представлява партията си. През 1996 те са цели

 937 686 гласа или 21.87% от гласовете.

 Близо един милион!

На парламентарните избори през 1997 БББ отново съумява да надскочи изборния праг, получавйки

 209 796 гласа или 4.93% от гласовете.

 И т.н.

 Четвъртата причина, поради която Георги Петрушев трябва да бъде споменат е, че той би трябвало винаги да ни подсеща за наглостта на групата кадесари, която го е издигнала. Защото Петрушев се явява на избори, а  вероятно и ще бъде запомнен, с псевдонима, под който е работил за ДС - Жорж.

Според мен е крайно време да започнем да преосмиляме най-новата си история. Да разберем, че е имало и има палачи - в пряк и в преносен смисъл, и жертви - само в пряк смисъл, а и искрени противоборци. И също така да се научим да ги различаваме - не винаги е толкова сложно и обвито в тайнственост, колкото на някои им (се иска да) изглежда.

Едно добро начало за преосмисляне е фактът, че близо половината досиета (никой не може да каже колко точно са всички) - повече от 144 хиляди  (!) досиета, са унищожени в началото на прехода по нареждане на един вътрешен министър със звучния псевдоним "Славейче". Няма начин сред тези досиета да не е имало множество папки на първостепенни играчи. Те все пак би трябвало да са приоритет при унищожаването, нали?

Минаха вече десет години от решението на Конституционния Съд (блогрол - препратка 13) да не се огласяват имената на картотекираните  сътрудници (много от които, включително агент Гоце и Жорж, бяха обявени съвсем наскоро), на президента и вицепрезидента, и на (о изненада, о велика изненада)..... съдиите от Конституционния Съд. Трима от тези съдии бяха наскоро разкрити като сътрудници на ДС (препратка 12). Един от тях - господин "седесарски шут" беше много буен седесар в началото на прехода. А сега е нищо повече от един мръсник, доносничел срещу колеги,  прикрил стотици агенти за цели 10 години, и отблъснал много хора от т.нар. "синя идея".

Хора, не искам след 10 години пак да трябва да пиша на тази тема....